Хубава инициатива! В моята прекрасна котка се влюбих преди четири години и почти една година я храних в студ и пек както се казва. Исках да свикне първо с мен, после ходихме заедно със съпруга ми. Един ден няма пропуснат,сняг сме разривали за да може да излезе от мазето в което спеше с един приятел. С температура съм ходила, със злобни хора съм се карала,но да ,не съм пропуснала да отида. Сутрин още с отварянето на очите си, вечерта отново. А тя,милата ни чакаше на една детска пързалка и ни търсеше с поглед и като ни видеше се втурваше като малко дете!❤ Дълто се чудехме как безболезнено да я вземем, консултирахме се с ветеринар,подготвихме всичко вкъщи и един ден хоп,и в клетката. Бързо у нас и започна съвместното съжителство ,започна най - хубавия етап от живота ни,след раждането на сина ни. Такава любов, това, което тя ни дава е незаменимо изживяване, благодаря на съдбата за появата в нашия живот!