Моята история за това как Мери-Роуз дойде да живее при нас! Откакто се помня, от дете у дома винаги сме имали домашен любимец – куче или коте. Когато майка ми и баща ми построиха нашия дом няма да забравя думите на баба Злата, игуменката на манастира в близост до дома ни - „Свети Мина”. „Ако искате да имате здраво и щастливо дете, ако искате да имате мир и разбирателство, си вземете животинка у дома”. - Думи на една мъдра жена. От тогава до ден днешен ние винаги сме имали домашен любимец вкъщи. Но нали знаете – за жалост любимите ни животинки не живеят прекалено дълго. Много сме изпратили за тези 30 години и в сърцата ни винаги е оставало място за нови, които са били част от семейството ни. Когато преди 2 години загубихме йоркширчето ни Лоли, бяхме тотално съкрушени. Никой не повдигаше и дума за ново куче. Тогава имахме само 2-те ни големи кучета – ротвайлерката Хера и Малечка (квартална порода), която си прибрахме от улицата преди десетина години. Беше малка като шепичка, затова я нарекохме Малечка. В дома на родителите ни пък, лудееше котката ни Калпазанка. Всички мълчахме и никой дума не обелваше за ново кученце. Майка ми, която страшно много обича животните по цял ден се ровеше из разни статии в нета, но нищо не говореше и ние не я питахме. Това продължи около 5-6 месеца. Един ден тя съвсем официално обяви на цялото семейство: - Скоро ще си имаме ново кученце – Корги Пембрук. Ще ни го докарат от Украйна. И това беше. Не бях чувала за тази порода… Знаем си ние, че мама като си науми нещо и то става. Не я питах за много подробности, но вече бяхме сигурни, че тя 6 месеца е проучвала всичко за коргитата. Ние не знаехме нищо и тя всяка вечер въодушевено ни разказваше за тази порода. Показа ни и кученцето което е харесала. Не знам дали ще ми повярвяте, че по-сладко същество не бях виждала! И така започна голямото чакане, защото кученцето трябваше да стане на 3 месеца, за да може да дойде при нас. И знаете ли кога стана това? Няколко дни преди Коледа! Спомням си, че никой не спеше тази нощ… Всички чакахме притеснени пристигането на нашата малка красавица. Само да вметна, двете семейства - ние с Митко и Никол и родителите ни, живеем в две отделни къщи, но в един много голям двор. Та, когато куриерите ни се обадиха, че са пред вратата ни ние буквално изхвърчахме навън. А майка ми от час поне вече чакаше пред дворната врата… Когато тя я взе в ръцете си, Мери така се гушна в нея, сякаш искаше да каже – „Ето ме, мамо пристигнах”. От този ден разбрахме, че нашата Мери-Роуз ще бъде пълновластен господар, макар и толкова малка! Ние си мислехме, че знаем доста неща за породата, но се оказа, че едва сега започваме да се учим. Мери е шумна, доста лае, ръмжи, понякога издава смешни звуци, гризе всичко каквото ѝ попадне и най-вече е страшен артист. Каквато и беля да направи те гледа с такъв невинен поглед, че буквално те разтапя и забравяш всичко. Веднага се сприятели с големите кучета и даже се опитва доста успешно да ги командва и „пасе” на двора. А с малкия ротвайлер Анубис, който всъщност е бебе на годинка и малко, но е 50 кг, са най-големи приятели! Скоро Мери стана на 2 годинки… Да, времето лети. Сега е вече млада госпожица. Все така своенравна и раздаваща обич. Тича буквално като ракета с късичките си крачета и раздава целувки на всеки. Обича снега безумно и с часове може да се рови в преспите. Истинска снежна лисица. С времето разбрахме, че коргитата имат много чувствителна храносмилателна система и затова след много опити единодушно взехме решение да я храним само със сурова BARF храна. От месец-два спазваме това правило също и за големите ни кучета, защото при нас домашните любимци и тяхното отглеждане са издигнати в култ. Така те получават най-близкия вариант на естествена храна, каквато биха приемали в дивата природа. Естествено поради голямото разнообразие на менюта и отлично качество, любими храни са ни тези на PERITAS. Хората в България не знаят почти нищо за коргитата. Винаги ни е страшно смешно като разминавайки се с нас чуваме зад гъра си: „Гледай, гледай, тези си гледат лисица”!