Преди близо 6г. /10 дни преди Коледа /не исках животно в къщи сам родител с две деца заради това не исках. Но една вечер малкият ми син ми показа клип в социалните мрежи и нещо се преобърна в мен. Клипа беше едно малко кученце на 4м и турмоз върху нея. На другия ден се свързах с хората и още вечерта Таричка беше в къщи. Видът и беше много окаян мръсна, цялата с паразити и само кокали се виждаха. Не искаше да яде когато бяхме около нея около месец спеше в гардероба на децата и излизаше да яде когато беше сама. Слагахме и различна храна но ядеше само сух хляб или сухари/явно с това беше хранена/. За да излезем на разходка се носехме отказваше да ходи. Мъките бяха около месец но ние не се отказах е защото си я Обикнахме веднага. Таричка се промени взе да ходи да бяга, хапва си всичко. Да за тези години направи и доста бели водеше ли на земята учебници и тетрадки ги прочиташе старателно. Сега е като принцеса има много приятели не е агресивна. Усеща Любовта с която я даряваме и тя ни отвръща със голяма Любов. Обичаме те Таричка и не съжаляваме че те взехме в къщи.