История номер 2  Пъцко Великолепни (Пъцколепни) и Мими. И двамата са със съдба сходна на тази на Карина, Мая и Тайсън, събрани от улицата, но тук и двамата са кореняк Софиянци.  Пъцко не знаем от къде е тръгнал, но последната му спирка преди нашия дом е бул. Арсеналски. На кръстовището изведнъж една малка топка изскача между колите, слава богу колите спират и хората слизат да се опитат да го спасят. Пъцко се завира под една маршрутка, сестра ми слиза от нейната кола и заедно с шофьора на маршрутката започват да го търсят, сестра ми се завира под колата и успява да го хване. Така Пъцколепни идва вкъщи - мръсен, уплашен и гладен. Оказа се уникално добро коте, любвеобилен, гальовен, страшно добър и винаги търсещ компания. Както виждате е и много красив (не че другите не са). По принцип е много капризен, яде бавно и методично и ако храната не му допада - предпочита да седи гладен. Откакто е на БАРФ, нямаме такива проблеми - изяжда си всичко и ако може се опитва да си открадне още (научи се да си отваря вратата на кухнята). Мими е друга история - тя е от центъра, от старите кооперации на по 2-3 етажа, в центъра на София, близо до НДК. Беше дива и умряла от глад. Една красива кръгла глава и едно телце, на което стърчат хълбоци. Благодарение на това, че е била гладна и изнемощяла са я хванали. Дойде вкъщи мръсна и гладна, много гладна. Нахранихме я и на следващия ден направихме грешката да я изкъпем. Бях жестоко ухапана от едно малко, сладко котенце. Следващите дни ме беше страх да влизам в банята (първата спирка на котките ни у дома започват от банята, там е топло, уютно и е малко помещение, с което те да свикнат за няколко дена преди да ги пуснем на воля в останалата част на апартмента). Влизах в банята, хвърлях храна и бягах - да не би малкото котенце да ми скочи и да ме изяде. След два дена реших да ѝ дам шанс и тя се оказа страхотно момиченце. Мими никога не е имала проблем с яденето - в момента, в който ѝ се сложи храната, тя е изядена. Явно цял живот ще живее с мисълта да го изяде бързо, че знае ли дали някой няма да ѝ го отнеме. Даже ѝ купихме паничка за бавно хранене (за малки породи кучета) и пак си изяжда яденето преди Пъцко. А колкото до БАРФ, благодарение на него успяваме да я поддържаме в добра форма. От сухата храна много пълнееше и непрекъснато беше на диетична храна, а сега регулираме само количеството.