Един от най-често срещаните аргументи, които опонентите на суровото хранене използват, за да обезсърчават собствениците на домашни любимци да хранят със сурова храна е, че няма достатъчно изследвания, които да докажат, че храненето със сурова храна е безопасно или ефективно. Въпреки че можем да се съгласим, че няма достатъчно клинични проучвания, сравняващи храненето със сурови храни и това с гранули, има достатъчно доказателства за това, че храненето със сурови храни може да бъде по-полезно и безопасно за кучета, котки, порове и други месоядни домашни любимци, в сравнение с комерсиалната суха храна.

Индустриалната суха храна за домашни любимци има значителни недостатъци.

Първо трябва да разгледаме причините, поради които собствениците на домашни любимци избират да ги хранят със сурова, вместо със суха храна. Въпреки че отнема повече време, по-неудобно е, и обикновено е по-скъпо, броят на собствениците, които избират да изхранват любимците си със сурови храни, продължава да расте.

Защо е така?

Голяма част от собствениците на домашни любимци решават да спрат гранулите, защото не вярват, че производителите на храни за домашни любимци се интересуват най-вече от доброто на животните. Има доказателства в подкрепа на това недоверие – безброй комерсиални храни за домашни любимци, дори предполагаеми формули с „по-високо качество“, съдържат недекларирани съставки [1, 2, 3, 4, 5, 6] и неприемливи нива на вредни бактерии [7], микотоксини [8, 9, 10], лекарства за евтаназия [11, 12], и други замърсители [13], което води до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт.

Дори ако не са замърсени, сухите храни  имат доста сериозни недостатъци. Влагата в храната е много важна за здравето на отделителната система при кучетата, котките и поровете. Сухата храна е с естествено много ниско съдържание на влага, което може да доведе до по-високи нива на отделяне на оксалат и калций [14, 15] и по-чести случаи на идиопатични заболявания на долните пикочни пътища при котки [16], кучета и порове[17]. Много от сухите храни за домашни любимци на пазара са с високо съдържание на въглехидрати, което също е свързано с по-висок риск от уринарни камъни [18] и затлъстяване [19] при котки и кучета.

Производството на индустриална храна за домашни любимци може да включва топлинна обработка при висока температура, включително стерилизация, екструзия, готвене и печене. Достатъчно добре документирано е, че топлинната обработка при висока температура и екструдирането могат да имат отрицателен ефект върху наличните нутриенти в храната, както също и продължителните периоди на съхранение [20,21, 22]. Екструдираната храна за домашни любимци съдържа значително по-малко налични аминокиселини като лизин, глицин, таурин, аргинин, цистеин, метионин и креатин в сравнение със суровата храна за домашни любимци [23, 24, 25].

Един от най-често срещаните ефекти, Мейлард реакцията, е химична реакция, която протича между аминокиселините и редуциращите захари, когато са изложени на висока температура, което прави тези аминокиселини недостъпни за метаболизма. Тази реакция възниква при преработката на храната за домашни любимци, като по този начин поставя индустриалните храни в риск от неспазване на минималните изисквания за много от тези аминокиселини [26,27], и в риск от съдържание на крайни продукти  от Мейлард реакция (MRPs) и крайни продукти  от напреднала гликация (AGEs) ) [28].

Мейлард реакцията и натрупването на крайни продукти от напреднала гликация водят до различни здравoсловни проблеми, включително, но не само, хранителни алергии, диабет, болест на Алцхаймер, сърдечно-съдови заболявания и увредена бъбречна функция при хора [29, 30, 31, 32], но също и при кучета и котки [33, 34]. Установено е, че повишеният прием на тези крайни продукти оказва отрицателно влияние върху микрофлората на храносмилателния тракт [35] и бионаличността на аминокиселините [36], както и на други хранителни вещества, включително магнезий [37], фосфор [38], желязо [40] и други. Освен това, високите нива на крайни продукти от напреднала гликация също са свързани с възпаления на черния дроб [41, 42, 43].

Ползите от суровите храни

Известно е, че свежите, цели храни, обикновено са по-хранителни от преработените такива, и че докато да ядеш преработени храни не е непременно лошо, не е оптимално да се разчита единствено на преработени храни за набавяне на всички необходими хранителни стойности. Няма категорично доказателство, че това не се отнася и за нашите домашни любимци.

Суровите животински продукти съдържат значително по-високи нива на аминокиселини от индустриалните храни за домашни любимци [46, 47, 48, 49]. Доказано е, че получаването на повече от минималните препоръчителни хранителни количества от много важни и „полуесенциални“ аминокиселини може да бъде от полза [50, 51, 52]. Целите, свежи, минимално обработени храни също съдържат повече ензими, благоприятни бактерии, полезни фитонутриенти, антиоксиданти, мастни киселини и други, които не могат да бъдат открити в подобни стойности в силно преработените храни [53, 54].

Поради тази причина научните изследвания в областта на храненето поставят все по-голям акцент върху храните, а не върху отделните хранителни вещества [55], въз основа на предпоставката, че е по-здравословно да се получат хранителни вещества директно от цели хранителни източници, отколкото от синтетични или обогатени източници.

В сравнение със сухите екструдирани храни за домашни любимци, научните изследвания постоянно показват, че суровите храни имат по-висока хранителна смилаемост при кучетата [56] и котките [57]. Последните проучвания също така показват, че храненето със сурови храни може да стимулира по-здравословния чревен микробиом при кучетата [59, 60]. 

Подобреното храносмилане и подобреното хранене като цяло могат да доведат до повишаване на общото здравословно състояние; те могат да подобрят не само физическото здраве на Вашия домашен любимец, но и поведението му, и когнитивното му здраве. Това е доказано както при хората [63], така и при кучетата [64, 65, 66].

Съществуват също доказателства за значително подобрено зъбно здраве при животни, хранени с диета, включваща сурови кости с месо [67].

„Суров“ не означава автоматично „опасен“

Много от проучванията на храненето със сурови храни се базират на небалансирани диети [68, 69, 70, 71]. Някои използват този факт, за да намекнат, че диетите, базирани на сурови храни, са трудни или невъзможни за балансиране. Въпреки това балансирането на храненето със сурови храни е по-лесно от всякога. Ресурсите за сурово хранене продължават да растат и тази информация е леснодостъпна за всеки, който има връзка с интернет, както и време, и търпение адекватно да изследва изискванията към храненето.

Друго основно притеснение по отношение на суровите храни се отнася до потенциалните патогенни организми, като салмонела, ешерихия коли или вътрешните паразити. Има многобройни проучвания, сравняващи количеството бактерии, открити в изпражненията на кучета, хранени с гранули и такива, хранени със сурова храна. В едно от проучванията 16 кучета са хранени със заразена сурова храна, като 7 от тези кучета изхвърлят бактерии от салмонела с изпражненията си до 7 дни след хранене; нито едно от кучетата не е симптоматично [76]. Друго проучване установява, че кучетата, хранещи се със сурова храна, са значително по-склонни да отделят салмонела в изпражненията си, отколкото кучетата хранени с други видове храна [77]. Трето идентифицира салмонела при 30% от анализираните проби от изпражнения на кучета, хранени със сурова храна [78].

Честотата на фекална изолация на салмонела при здрави кучета, които не са хранени със сурова храна, обаче достига до 36% [79], което показва, че това не се отнася само животни, хранени със сурова храна. Освен това фекална изолация на салмонела не означава непременно по-висок риск от салмонела – всичко това означава, че животното успешно се справя с бактерията на салмонела без да става симптоматично. Способността да пренасят и да предават салмонела като нормална, непатогенна бактерия е известна черта на хищниците [80].

Рискът от вътрешни паразити може да бъде практически елиминиран чрез замразяване на суровото месо преди хранене, избягване на храненето с  черва или меса, които потенциално биха могли да бъдат заразени с паразити, устойчиви на замръзване (като месо от полярна мечка или морж). Прочете повече за суровото хранене и паразитите тук.

Кучетата, котките и поровете могат да се справят с много по-големи количества бактерии в храната [87], така че рискът от заразяване със салмонела или други бактерии по-скоро съществува за хората в домакинството, отколкото за домашните любимци. Когато месото се обработва по безопасен начин и се спазва хигиена при подготовката на сурови храни от всякакъв вид – независимо дали за консумация от домашни животни или от хора – рискът от салмонела за хората в домакинството може да бъде значително намален.

Собствениците освен това трябва да внимават, при боравенето и изхвърлянето на изпражненията, за да предотвратят замърсяване. Разбира се, това не се отнася само за суровата храна за домашни любимци или за домашни любимци, които се хранят със такава, а и при боравенето с всякакъв вид храна за домашни любимци или отпадъци. Въпреки това, трябва да се подхожда внимателно към суровата храна и собствениците трябва да обмислят потенциалните рискове. Трябва да се внимава повече, ако в домакинството има малки деца, възрастни или хора с намалена имунна защита или ако животното, което ще бъде хранено със сурова храна е с намалена имунна защита и/или има анамнеза за бактериален свръхрастеж в червата.

Заключение

Въпреки че храненето с гранули е удобно и рентабилно за средностатистическия собственик на домашен любимец, все повече собственици започват да вземат предвид и други неща, освен удобството и разходите при избора на храна за своите домашни любимци. Домашните любимци все повече се разглеждат като членове на семейството, а тяхното здраве и дълголетие е от първостепенно значение повече от всякога.

https://therawfeedingcommunity.com/2017/04/11/the-science-of-raw-pet-food/