Истороя номер 3 Това е последната част от историята и тук ще ви представя 4-мата най-големи разбойника. Леонсио, Белмондо, Арчибалд и Чъки. Леонсио (рижавия) е шефа - него го осинових от една жена, което спасява хиляди котки и им търси дом. Леонсио (тогава казващ се все още само Лео) ѝ беше много присърце и бяха големи уговорки да пробваме да ми го даде. Проблмът беше, че Мая вече живееше вкъщи и трябваше да видим дали ще се разберат, но първо ще ви разкажа историята на Леонсио преди да стигне до нас. Йоанна (неговата спасителка) празнува Нова година в Равда и на 01.01.2020, разхождайки се по плажа, едно рижаво котенце се затичва към нея. Е, кой може да устои на такова изкушение – млад, рижав морски “гларус” да тича към тебе и ти да не го прибереш. И не е като тя самата да си няма собствени котки, а и отделно има и сумати, за които се грижи и им търси дом. Леонсио явно е трябвало да стигне при мене, защото горе-долу по това време се запознах с Йоанна. Та така, към началото на февруари, Лео се озова в новоя си дом. С Мая се харесаха от втория ден (първия ден Лео изкара в банята) и станаха неразделни.  Белмондо (белия) се появи вкъщи в края на юни. Бях приемен дом за котки от началото на годината (покрай тази моя инициатива се запознах с Йоанна). След първите трима (наведнъж бяха тримата), за които бях приемен дом, реших, че това не е за мене и исках да се откажа, но Йоанна ми каза за едно коте, което идва от село, ако се върне там - най-вероятно ще го омъртвят, защото го издирват за убийството на няколко кокошки. И така един убиец (тогава казващ се Белоснежко), заживя в банята ми. Първите няколко дена бяха кошмарни. Той през нощта не искаше да стои в банята, а Мая проявяваше жив интерес към него. Наложи се да го преместя в друга стая. Само да вметна, че първите няколко дена се криеше от мене и като посегна да го пипна – съскаше (аз си бях взела поука от Мимето и не настоявах). След като го преместих в друга стая започнахме да се опознаване и след 10 дена той се превърна в най-големия глезльо. След това го оставих да се запознае с Леонсио и с Мая и те се разбраха. Той знаеше, че Леонсио е царят вкъщи, а Мая е царицата.  Все пак Белмондо официално го осинових в края на септември - дотогава все се водеше, че съм му приемен дом, но любовта между него и Лео беше толкова силна, че щеше да е грешка да ги разделя. В средата на август, със сестра ми помогнахме на едни младежи да извадят изпод колата си Чъки, черния дявол. Той наистина си е като тасманийски дявол.  Стоя около две-три седмици в нейната баня, без да прояви никакъв интерес към сближаване с нас - съскаше, плюеше, посягаше да дере и да хапе. Междувременно се появи Арчибалд. Пак със сестра ми излизахме и минавайки покрай една църква чухме мяукане. Разбира се отидохме да проверим. Оказа се едно малко сладко котенце, цялото омазано в машинно масло (предполагаме, че е стигал до църквата по същия начин като Пъцко, с помощта на някоя кола). Той попадна в моята баня, все пак долната беше от седмица заета с Чъки. Арчибалд се оказа съкровище. След два дена вече щъкаше из къщата, а Мая бдеше над него като орлица - някой да не му направи нещо лошо. Лео веднага го прие, Белмондо беше скептичен към новодошлия.  Седмица след появата на Арчи решихме да качим Чъки в мойта баня. Вратата на банята я оставих отворена, но все пак имаше решетка за да не влиза Мая вътре. Тъй като Арчибалд приемаше банята за неговото царство хич не му допадна идеята някой друг да живее там, нищо че той вече имаше достъп до целия апартамент. Чъки също не харесваше посещенията, нито на Арчибалд, нито на Леонсио. Арчибалд се впечатляваше от ръмженето на Чъки и двамата малки се съскаха, плюеха и бягаха един от друг, но Лео не, той не беше впечатлен от малкия дявол и не му обръщаше внимание. Мисля, че това беше пречупващия момент за Чъки. И той като всички останали се влюби в Леонсио. След това се разбра и с Мая и накрая и с Арчибалд. Белмондо още беше разочарован от пристигането на Арчибалд, а Чъки му дойде съвсем нанагорно, но накрая и той ги прие.  Сега четиримата лудуват заедно, правят беля след беля и никога не им е скучно, добре, че е Мая за да ги контролира от време на време. Колкото до храната, никога нищо не остава. Стане ли време за ядене всеки е разпределен в различно помещение – стая, хол, баня, кухня или коридора. А след като се наядат всеки минава през паницата на другия да дооближе, а аз съм много доволна, защото паниците са като измити. Колкото до БАРФ, и те като кучетата преминаха от единия на другия ден от суха към сурова храна. Нямахме проблеми с преминаването, а и те са много доволни и ако можеше щяха да ядат повечко от полагащото им се. През повечето време им давам кучешки БАРФ, тъй като котешкия няма големи разфасовки. Искам да вмъкна малко информация за убиеца на кокошки (Белмондо). Говорихме с нашия ветеринар, който отглежда кокошки и гълъби, и той ни каза, че няма шанс котка да убие кокошка, а и Белмондо е толкова флегматичен, че по едно време обмисляхме да го прекръстим на Флаш (ленивеца от анимацията Зоотрополис) Последно ще уточня, че не се грижи един човек за толкова маймуни и че не живеят на едно място. Мая е свърващото звено между всички и познава всички. Карина, Тайсън, Пъцко и Мими живеят в един апартамент, а Мая, Лео, Белмондо, Арчибалд и Чъки са в друг, а Мая всеки ден ходи на гости при другите.